Вредители – Плъхове

Като повечето гризачи плъховете слабо използват своето зрение – те са „слепи” за цветовете (нямат цветно зрение ). Различават само движещите се предмети, техните форми и разстоянието, на което се намират. Около устата, носа и по гърба на тялото имат силно развити осилести косми, наречени вибриси, с които получават информация за твърдите предмети, пода и стените и отлично се провират дори при пълна тъмнина в своите дупки и галерии.
Плъховете имат много силно обоняние, а вкусът им към храната е подобен на човешкия, затова обичат тези храни, с които се хранят и хората. Към новите предмети в средата, която обитават, и към новите хранителни продукти те се отнасят недоверчиво и отначало ги избягват, докато се убедят, че са безопасни. Тази отличителна особеност в поведението на гризамите се нарича неофобия или страх към новото.
Активността на плъховете е предимно нощна. Пътищата на придвижването им обикновено са край стените и тръбите. Те пресичат открити пространства само при необходимост или когато са в опасност. Тези гризачи обитават определени индивидуални участъци, които за сивия плъх имат диаметър 30 метра, където са разположени убежищата и достъпните хранителни източници, а също така и водата.
Плъховете имат силно развито обоняние, слух, усет за допир, умеят ловко да се катерят и да плуват. Особено добре се катери и скача черният плъх – на височина до 1 метър. Сивият плъх е по-добър плувец – издържа във водата до 72 часа и чрез плуване в подземната канализационна система е завладял големите градове и дори прониква в домовете чрез сифоните в тоалетните.
Размножителната способност на плъховете е удивителна. Синантропните видове се размножават практически целогодишно. Те достигат полова зрялост на 5-6 месечна възраст. Имат много кратка бременност и раждат голям брой малки – средно 8 малки ражда сивият плъх, а 7 – черният плъх.

Плъховете са преносители на много и изключително опасни заболявания. Поради своите хранителни навици и всеядност те са силно деструктивни. Въпреки това, плъховете са потайни и не се виждат лесно от хората, когато заселеността им е ниска. Може да се окаже трудно да се потвърди тяхното нападение. Най-очевидният знак за нападение от плъхове е наличието на мъртви или живи такива. Плъховете предпочитат да се крият и са активни основно през ноща, така че ако съвсем случайно забележите плъх, то е много вероятно вече да съществува голяма популация. Когато пространството намалява поради увеличаване на числеността на гризачите, плъховете са принудени да излязат на открито. Друг признак за присъствието на плъхове са техните екскременти.Те са черни, лъскави, със заострени краища и могат да бъдат забелязани в близост до източниците на храна. Плъховете също са склонни да търкат кожата си по различни предмети и по този начин оставят мръсотия или мазни петна по стени, подови плочки, греди. Във въздуха се усеща характерна миризма на амоняк, особено в затворени помещения. Ако тези видими признаци не са налице, може да проучите околността за пътечки от плъхове. Плъховете са склонни да следват едни и същи пътеки, след като са били установени. Така по прашна или равна повърхност те оставят видими следи. Плъховете гризат непрекъснато материали като пластмаса и дърво. Наличието на повредени предмети и материали, големи дупки в плочки и стени са сигурни признаци на заразяване. По време на вечерните часове, когато е тъмно и тихо, може да чуете звуци от дращене по повърхности, цвърчене и трополене-шум, предизвикан от мишки или плъхове.

Навременното установяване на нападението от мишки и плъхове е изключително важно за по-бързото решаване на проблема. Борбата с гризачи има много особености, поради което предприетите от вас мерки в повечето случаи няма да доведат до желания резултат. Обърнете се за съвет и помощ към опитните специалисти от Биоконтрол-ДДД.

Видовото разнообразие на гризачите е много голямо. Разредът наброява около 1600 вида, разпределени в повече от 350 рода и 34 семейства. И разбира се, не всички видове гризачи са вредни като мишките и плъховете. В нашата страна гризачите са представени от 29 вида, от които три вида са синантропни (обитаващи населени места ) – сив плъх, черен плъх и домашна мишка.

Плъховете са много опасни вредители в редица стопански области. Причината за разпространението им по целия свят е високата им устойчивост като биологичен вид и лесното приспособяване към съществуващата природна среда. В България се срещат два вида: черен плъх – Rattus rattus, който се нарича още покривен плъх, корабен плъх, домашен плъх, или чумен плъх сив плъх – Rattus norvegicus, който бива назоваван още канализационен плъх, норвежки плъх, сив плъх, кафяв плъх, пристанищен плъх, кафяв норвежки плъх. Двата вида се различават по размерите, цвета, дължината на ушите и опашката, формата на тялото и по теглото. Сивият плъх – Rattus norvegicus има дължина на тялото 18-25 см, достига на тегло 150-600 г, опашката му е сравнително дебела в основата и по-къса от тялото, покрита с редки, твърди космици. Ушите са сравнително къси, почти скрити в космената покривка. Цветът на тялото е сиво-кафяв, понякога почти мръсносив, а коремната страна е по-светла, белезникава.

Сивият плъх притежава забележителна способност за копаене на дупки и ходове, плуване, гризане. Той предпочита по-влажни местообитания – мазета, складове, канализационни шахти, ферми, свинарници, септични ями.

Сивите плъхове са всеядни и използват различни източници на храна. Ако имат избор, те предпочитат да консумират храни с високо съдържание на въглехидрати и протеини – месо, плодове, зърнени храни и ядки. Мъртвите животни също могат да служат като източник на храна за тези плъхове, а те са в състояние да ловят риба и малки гризачи. Сивият плъх е силно зависим от вода за пиене и позиционират колонията си възможно най-близо до източник на вода, колкото е възможно.

Черният плъх – Rattus rattus е по-дребен и по-строен от сивия, с по-изострена муцуна и по-дълги уши. На дължина достига 16-21 см, опашката му е по-дълга от тялото – 19-25 см , и по-дълга в основата, теглото му е 80-300 грама. Цветът на космената му покривка е по-тъмен от този на сивия плъх, рядко – и съсвсем черен, а най-често е тъмносив или сиво-кафяв, а коремната страна е бяла, сива или сиво-черна.

Той е ловък и бърз катерач, скача и бяга отлично, сръчно прокопава своите дупки и ходове, живее както в сградите, където предпочита таваните, така също в градини и лозя.

Черният плъх предпочита да се храни с плодове и ядки. Поради предпочитанията си е наречен и „плодов” плъх , въпреки че е всеяден и може да се храни с почти всичко, което е на разположение.

Въпреки различията и особеностите на сивия и черния плъх и двата вида са не само неприятни, но и опасни съжители. Освен, че причиняват огромни щети, те са резервоари и разпространители на причинителите на повече от 40 инфекциозни и паразитни заболявания.

За да проведете адекватна и резултатна борба с гризачите, е добре да се обърнете за помощ към специалисти по пест контрол. Те не само ще проведат борба с нашествениците, но и щи ви посъветват по какъв начин да предприемете превантивни мерки.