Ти и мухата. Стоите лице в лице. Кълбо прах преминава през хола и пианото на Енио Мориконе засвирва в тишината. Грабваш мухобойката, но твоят крилат враг се оказва по-бърз и отлита. Но защо? Нима твоят мозък е по-слаб от този на едно насекомо? Не обвинявай мозъка си, а по-скоро твоето зрение.
Светът като множество картини.
Няма да изнасяме лекция по офталмология, но ще илюстрираме един важен феномен.
Погледни часовника си. Не, не този на смартфона. По-скоро онзи, който най- вероятно баба ти има в кухнята – с добрите стари стрелки. Ние, хората, виждаме движението на стрелките с определена скорост. Ако баба ти, обаче, покани костенурка в кухнята, за земноводното тиктакането ще е с двойно по-голяма скорост. За мухата, от друга страна, нещата ще изглеждат четири пъти по-забавени отколкото за нас.
На какво се дължи това?
Животинските видове виждат света около тях като плавен непрекъснат „видео клип“. Но в действителност мозъкът наслагва отделни картини, които получава от нашето зрение – определен брой светлинни трептения за секунда. Този брой за хората е около 60, за костенурките 15, а за мухите около 250.
Колко кадри в секунда?
Професор Роджър Харди от Кеймбриджкия Университет провежда специално изследване, като си поставя въпроса – Колко бързо може една светлина да бъде включена и изключена преди да бъде възприета като непрекъсната от мухите?
Роджър поставя миниатюрни стъклени електроди във фоторецепторите на мухи (никоя муха не е пострадала при заснемането на тези кадри) и започва да подава LED светлина със все по-голяма скорост. Всеки проблясък на светлината причинява появата на слаб електрически сигнал във фоторецепторите, който компютър отчита.
В рецепторите на някои от мухите изследователите засичат такива сигнали до 400 пъти в секунда! Тоест те възприемат 400 различни картини за това време.
Така че следващият път когато се устремиш яростно към някоя муха, си представи миниатюрна ехидна усмивка на нейното лице, докато гледа елегантните ти бавни движения.