Най-често срещана е котешката бълха, въпреки че могат да се срещнат и тези, паразитиращи по кучета и хора.
Домашните любимци, имащи ухапвания от бълхи се чешат непрекъснато.  При част от хората тези ухапвания могат да предизвикат алергии.
Могат ли бълхите да летят?
Бълхите не летят, а възрастните насекоми са безкрили. Предпочитания начин за придвижване  на възрастните е чрез  скачане върху гостоприемник, когато той преминава наблизо.  Ларвите на бълхите са мобилни и се придвижват  бавно от едно място на друго чрез пълзене. Основните причини  ларвите да се придвижват е  намирането на храна и защитено, влажно място, което е благоприятно за оцеляването им.

Преносители ли са на болести бълхите?
Да, бълхите  могат да предават болести при смученето на кръв от гостоприемника. Те имат голямо епидемиологично значение като преносители на редица тежки инфекциозни заболявания като чума, туларемия и ендемичен петнист тиф.

Много признаци могат да сочат, че имате нападение от бълхи . Едно от най-видимите неща е непрекъснатото чесане и хапене на вашите домашни любимци.  Това е причинено от дискомфорта, който бълхите им създават, когато се хранят с тяхната кръв.
Хората също могат да имат ухапвания, които изглеждат като малки червени петна. Те често могат да бъдат сбъркани с алергия или ухапване от комар.  Мръсотията и изпражненията на възрастни бълхи също могат да показват активност. Много типични са изпражненията на бълхите, които приличат на едро смлян черен пипер и могат да се видят в  легла, килими, черги и други места, където ги принасят гостоприемниците.
БОРБА С БЪЛХИТЕ
Тъй като идентифицирането на бълхите понякога не е никак лесно, е добре да се свържете със специалист по пест контрол. Използването на популярните препарати за борба с бълхи в повечето случаи не е решение на проблема. Необходимо е дезинфектора да определи мястото, където те се размножават и развиват и да изготви индивидуален план за борба с бълхите в конкретно вашето жилище или сграда. Този план ще включва:
Идентифициране на вида на бълхите,  причина за проблема.
Проверка за наличие на други животни, които са източник на разпространението  на храна. Такива могат да бъдат гризачи вътре или извън дома или може би бездомни котки, които живеят в района.
Вземане на предпазни мерки за домашните любимци по препоръка на ветеринар, както и тяхното редовно ресане и къпане. Често пране и сушене на леглата им.
Третиране на засегнатите участъци с безвредни и ефективни препарати.
Проследяване   развитието на бълхите след взетите мерки и прилагане на повторно третиране при необходимост.

 Ухапването  от бълхи  е  доста специфично. Зачервяването е под формата на дребна пъпка, за разлика от ухапването  от комари и дървеници. Ако имате  следните видимите признаци, може да определите, че ухапванията са от бълхи. Пъпки, които изглеждат като малки, червени подутини Червен “ореол” около центъра на ухапване Пъпките са в групи от по три или четири, или по права линия Ухапванията се намират около глезените или краката Ухапванията могат да бъдат и около талията, подмишниците, гърдите, слабините или в гънките . Те са силно сърбящи и често разраняването, причинено от честото чесане, може да доведе до вторична инфекция. За облекчаване на сърбежа може да използвате лосиони и анестетични кремове. Използването на пакетчета с лед може да  намали подуването, причинено от ухапване от котешки бълхи. За намаляване на риска от инфекция, измийте ухапването  с антисептичен сапун. При някои хора  ухапванията от котешки бълхи могат да предизвикат алергична реакция, която се дължи на отделяния от бълхата секрет-антикоагулант.  Ухапаното място се зачервява, подува и скоро може да се развие в дерматит. Симптомите на алергия включват силен сърбеж и вторични инфекции. В тези случаи хората трябва да са изолирани от  заразените райони и домашните любимци, докато лечението завърши напълно. Ако имате някакви медицински въпроси, трябва да се свържете с лекар. Трябва да се консултирате със специалист  и  ако подозирате, че ухапванията от котешки бълхи се инфектират вторично. МОЖЕ ЛИ ДА ИМАТЕ УХАПВАНЕ ОТ БЪЛХИ, АКО НЯМАТЕ ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ? Отговорът е ДА.  Ако нямате домашен любимец  е възможно вие или член на вашето семейство да пренесе бълха в дома ви, ако е преминал през заразено място. Потенциална зараза могат да бъдат и домашните животни на вашите съседи, а така също и пренасянето на различни мебели и покъщнина. За да избегнете усложненията от ухапвания, вземете мерки своевременно и потърсете помощ от специалисти. Навременната помощ ще доведе до по-бързо решаване на проблема

Ефективният контрол на бълхите обхваща комплекс от химични и физични методи, които се провеждат както вътре, така и извън дома. За провеждането на ефикасна борба срещу бълхите е необходимо преди всичко да се премахнат условията, които благоприятстват тяхното размножаване и разпространение, а именно: Поддържайте чистотата в жилищните сгради и обществените места, като отстранявате всички отпадъци, в които биха могли да се развъждат бълхи. Поставяйте мрежи на прозорците. Затваряйте вратите на приземните и таванските етажи за спиране на достъпа на бездомните котки и кучета. Особено внимание обръщайте на домашните си любимци. При галене или ресане проверявайти внимателно козината им за наличие на малки сиво-черни или кафеникави точици – това са остатъци от фекалиите на паразита или съсирена кръв от ухапванията на животното. Малко по-трудно забележими са малките бели топчета, които приличат на разпиляна по козината сол – това са яйца на бълхи. Честото чесане и хапане на козината на животното също е признак за нападение от бълхи. Ухапванията предизвикват появата на червени подутини, а много често козината около тях окапва. Не дръжте домашните си любимци без противопаразитни каишки, без значение от сезона. Сменяйте ги веднага след изтичане на срока на действие. Какво трябва да направите, ако имате съмнение за нападение от бълхи? При съмнения за ухапвания от бълхи се обърнете към специалист – ранното откриване е условие за по-лесното справяне с проблема. Неправилното използване на масово продаваните инсектициди води до придобиване на резистентност / устойчивост/ на насекомите към тези препарати. При масово опаразитяване с бълхи, не се бавете докато популацията нарастне, а потърсете бързо специализирана помощ от сертифициран дезинфектор. Ако желаете услуги от квалифициран специалист за пръскане на терена с професионални препарати за борба с бълхи, можете да ни потърсите по телефон или имейл.

Като повечето гризачи плъховете слабо използват своето зрение – те са „слепи” за цветовете (нямат цветно зрение ). Различават само движещите се предмети, техните форми и разстоянието, на което се намират. Около устата, носа и по гърба на тялото имат силно развити осилести косми, наречени вибриси, с които получават информация за твърдите предмети, пода и стените и отлично се провират дори при пълна тъмнина в своите дупки и галерии.
Плъховете имат много силно обоняние, а вкусът им към храната е подобен на човешкия, затова обичат тези храни, с които се хранят и хората. Към новите предмети в средата, която обитават, и към новите хранителни продукти те се отнасят недоверчиво и отначало ги избягват, докато се убедят, че са безопасни. Тази отличителна особеност в поведението на гризамите се нарича неофобия или страх към новото.
Активността на плъховете е предимно нощна. Пътищата на придвижването им обикновено са край стените и тръбите. Те пресичат открити пространства само при необходимост или когато са в опасност. Тези гризачи обитават определени индивидуални участъци, които за сивия плъх имат диаметър 30 метра, където са разположени убежищата и достъпните хранителни източници, а също така и водата.
Плъховете имат силно развито обоняние, слух, усет за допир, умеят ловко да се катерят и да плуват. Особено добре се катери и скача черният плъх – на височина до 1 метър. Сивият плъх е по-добър плувец – издържа във водата до 72 часа и чрез плуване в подземната канализационна система е завладял големите градове и дори прониква в домовете чрез сифоните в тоалетните.
Размножителната способност на плъховете е удивителна. Синантропните видове се размножават практически целогодишно. Те достигат полова зрялост на 5-6 месечна възраст. Имат много кратка бременност и раждат голям брой малки – средно 8 малки ражда сивият плъх, а 7 – черният плъх.

Плъховете са преносители на много и изключително опасни заболявания. Поради своите хранителни навици и всеядност те са силно деструктивни. Въпреки това, плъховете са потайни и не се виждат лесно от хората, когато заселеността им е ниска. Може да се окаже трудно да се потвърди тяхното нападение. Най-очевидният знак за нападение от плъхове е наличието на мъртви или живи такива. Плъховете предпочитат да се крият и са активни основно през ноща, така че ако съвсем случайно забележите плъх, то е много вероятно вече да съществува голяма популация. Когато пространството намалява поради увеличаване на числеността на гризачите, плъховете са принудени да излязат на открито. Друг признак за присъствието на плъхове са техните екскременти.Те са черни, лъскави, със заострени краища и могат да бъдат забелязани в близост до източниците на храна. Плъховете също са склонни да търкат кожата си по различни предмети и по този начин оставят мръсотия или мазни петна по стени, подови плочки, греди. Във въздуха се усеща характерна миризма на амоняк, особено в затворени помещения. Ако тези видими признаци не са налице, може да проучите околността за пътечки от плъхове. Плъховете са склонни да следват едни и същи пътеки, след като са били установени. Така по прашна или равна повърхност те оставят видими следи. Плъховете гризат непрекъснато материали като пластмаса и дърво. Наличието на повредени предмети и материали, големи дупки в плочки и стени са сигурни признаци на заразяване. По време на вечерните часове, когато е тъмно и тихо, може да чуете звуци от дращене по повърхности, цвърчене и трополене-шум, предизвикан от мишки или плъхове.

Навременното установяване на нападението от мишки и плъхове е изключително важно за по-бързото решаване на проблема. Борбата с гризачи има много особености, поради което предприетите от вас мерки в повечето случаи няма да доведат до желания резултат. Обърнете се за съвет и помощ към опитните специалисти от Биоконтрол-ДДД.

Видовото разнообразие на гризачите е много голямо. Разредът наброява около 1600 вида, разпределени в повече от 350 рода и 34 семейства. И разбира се, не всички видове гризачи са вредни като мишките и плъховете. В нашата страна гризачите са представени от 29 вида, от които три вида са синантропни (обитаващи населени места ) – сив плъх, черен плъх и домашна мишка.

Плъховете са много опасни вредители в редица стопански области. Причината за разпространението им по целия свят е високата им устойчивост като биологичен вид и лесното приспособяване към съществуващата природна среда. В България се срещат два вида: черен плъх – Rattus rattus, който се нарича още покривен плъх, корабен плъх, домашен плъх, или чумен плъх сив плъх – Rattus norvegicus, който бива назоваван още канализационен плъх, норвежки плъх, сив плъх, кафяв плъх, пристанищен плъх, кафяв норвежки плъх. Двата вида се различават по размерите, цвета, дължината на ушите и опашката, формата на тялото и по теглото. Сивият плъх – Rattus norvegicus има дължина на тялото 18-25 см, достига на тегло 150-600 г, опашката му е сравнително дебела в основата и по-къса от тялото, покрита с редки, твърди космици. Ушите са сравнително къси, почти скрити в космената покривка. Цветът на тялото е сиво-кафяв, понякога почти мръсносив, а коремната страна е по-светла, белезникава.

Сивият плъх притежава забележителна способност за копаене на дупки и ходове, плуване, гризане. Той предпочита по-влажни местообитания – мазета, складове, канализационни шахти, ферми, свинарници, септични ями.

Сивите плъхове са всеядни и използват различни източници на храна. Ако имат избор, те предпочитат да консумират храни с високо съдържание на въглехидрати и протеини – месо, плодове, зърнени храни и ядки. Мъртвите животни също могат да служат като източник на храна за тези плъхове, а те са в състояние да ловят риба и малки гризачи. Сивият плъх е силно зависим от вода за пиене и позиционират колонията си възможно най-близо до източник на вода, колкото е възможно.

Черният плъх – Rattus rattus е по-дребен и по-строен от сивия, с по-изострена муцуна и по-дълги уши. На дължина достига 16-21 см, опашката му е по-дълга от тялото – 19-25 см , и по-дълга в основата, теглото му е 80-300 грама. Цветът на космената му покривка е по-тъмен от този на сивия плъх, рядко – и съсвсем черен, а най-често е тъмносив или сиво-кафяв, а коремната страна е бяла, сива или сиво-черна.

Той е ловък и бърз катерач, скача и бяга отлично, сръчно прокопава своите дупки и ходове, живее както в сградите, където предпочита таваните, така също в градини и лозя.

Черният плъх предпочита да се храни с плодове и ядки. Поради предпочитанията си е наречен и „плодов” плъх , въпреки че е всеяден и може да се храни с почти всичко, което е на разположение.

Въпреки различията и особеностите на сивия и черния плъх и двата вида са не само неприятни, но и опасни съжители. Освен, че причиняват огромни щети, те са резервоари и разпространители на причинителите на повече от 40 инфекциозни и паразитни заболявания.

За да проведете адекватна и резултатна борба с гризачите, е добре да се обърнете за помощ към специалисти по пест контрол. Те не само ще проведат борба с нашествениците, но и щи ви посъветват по какъв начин да предприемете превантивни мерки.

Хлебарките могат да проникнат в дома ви по много различни начини. Те преминават през пролуки, цепнатини, отвори край тръбите на сервизните инсталации, през каналната мрежа до жилищата на хората. Пасивно се пренасят хлебарки или яйцата на хлебарки чрез амбалаж от различни стоки, хранителни продукти, апаратура и др. между различни райони, страни и дори континенти. Вашият дом е идеална среда за живот на някои от видовете хлебарки. С наличието на много храна, топлина , вода и подходящи за снасянето на яйца места те имат идеални условия да бъдат активни през цялата година.

Хлебарките се размножават много бързо. Те са нощни животни и ако виждате единични бройки през деня, това означава, че те са много, много повече и това може да бъде знак за истинско нападение. Алергии и заболявания: Хлебарките могат да бъдат преносители на много заразни заболявания (салмонела, дизентерия, хепатит, тиф) както и на алергии и астма, особено при малки деца и чувствителни хора.

Хлебарките имат плоски, с овална форма тела, които са мазни при допир и могат да са студени или топли в зависимост от температурата на заобикалящата ги среда. Главата на хлебарката е малка и е покрита с щит. Хлебарките имат шест дълги, бодливи крака, които им позволяват да се движат бързо по почти всяка повърхност, дори по стени и тавани. Устата на хлебарка е насочена надолу и назад. Някои видове хлебарки имат крила, които се прилепени към гърбовете им, въпреки че не всички хлебарки ги използват за летеж. Мъжките хлебарки са обикновено по-малки от женските. Женските екземпляри при някои видове нямат крила,докато техните мъжки притежават. Яйцата са обвити в яйчни капсули, наречени оотеки и обикновено са с овална форма и тъмно кафяви на цвят. Младите хлебарки се появяват приличащи на възрастните, но са бледи на цвят и нямат крила.Те се превръщат в зрели възрастни след няколко пъти линеене. Немските хлебарки са кафяви и дълги около 13-16 мм. Ориенталските хлебарки са много по-големи и черни на цвят. Американските хлебарки са червеникаво-кафяви на цвят и са едни от най-дългите домашни видове, приблизително с 40 мм дължина.