Основните видове мишки, срещащи се на нашата географска ширина са домашна мишка, полска мишка и горска мишка. Като най-голям вредител се счита домашната мишка, която нанася сериозни икономически и здравословни щети.

Домашната мишка (Mus musculus ) има стройно, малко тяло, с дължина 6-10 см. Опашката на мишката е равна по дължина или по-дълга от тялото и. Цветът на космената и покривка е сиво-кафяв на гръбната страна и по-светло сив или белезникав на коремната.

Най-характерната отличителна черта в поведението на гризачите е способността им да гризат с острите си резци, разположени чифтно но горната и долната челюст. Резците на гризачите нямат корени и растат през целия им живот. В процеса на гризането те се износват и изострят длетовидно. Поради това, когато няма достъп на твърда храна, те нагризват др. предмети – подови настилки, мебели, книги, телефонни кабели и електропроводи. Поради това гризачите представляват особена опасност за възникване на късо съединение и пожари.

Поведение и навици на мишките.

Нормално домашните мишки се заселват около селскостопански обекти и ниви, тревисти и гористи райони, а също така и във вили, къщи и блокове. Мишките живеят на тъмни, скрити места, близо до налична храна.

• Синантропните гризачи са нощни животни, които предпочитат тъмнината и тишината и поради това населяват основно мазета, тавани, бараки, изоставени постройки и канализационни шахти, но в близост до хората.
•  С изключително майсторство мишките прегризват или прокопават подземни дупки, ходове и галерии в основата на сградите, където си правят топли гнезда и убежища.
•  Мишките се ориентират отлично в околната среда. Предпочитат да се предвижват под прикритието на вечерния и сутришен сумрак и много рядко са активни през деня.
•  Мишките имат силно развито обоняние, слух и усет за допир. Умеят ловко да се катерят и да плуват.
• Домашната мишка обикновено върви, тича или стои на четири крака, но когато се храни или оглежда, се изправя на задните крака и се подпира на опашката си.
•  Мишките са териториални животни – обикновено един доминиращ мъжки живее заедно на своята територия с няколко женски и по-млади екземпляри.
•  Домашните мишки са активни целогодишно. Те не спят зимен сън, защото постоянно имат храна и убежище в човешките постройки.

Размножаване на домашната мишка.

Размножителната способност на гризачите е удивителна. Мишките се размножават практически целогодишно. Те стават полово зрели на 1-2 месечна възраст. При благоприятна среда – наличие на храна, вода и подслон, възпроизвеждането стартира.

Женската мишка ражда от 19 до 21 дни след оплождането 2-13 мишлета. Една мишка може да роди от 5 до 10 пъти годишно. Малките мишки започват да гризат твърда храна още на 3-тата седмица, а длед 6-10 седмици достигат полова зрялост.

Изключително голямата плодовитост на мишките довежда до масовото им разпространение.

Въпреки, че са активни основно през ноща, е твърде възможно да видите пробягваща мишка в дома ви и през деня. Обикновено те се предвижват покрай стените и тръбите. Пресичат открити пространства само при необходимост или когато са в опасност.

Дори и рядко да виждате мишки денем, можете да се ориентирате за присъствието им по техните следи, отпечатъци, екскременти, нагризани храни и мебели.

Отпечатъци

Тъй като мишките изследват нова територия, те често остават следи и отпечатъци по напрашена или гладка повърхност.Ясно се отпечатват следите от опашката и крачетата им с по 4 пръста на предните и 5 пръста на задните крайници.

Екскременти

Най-лесно обече може да се ориентирате по наличието на екскременти. Тези малки пилити се срещат навсякъде, където мишките са прибивавали или преминавали. Екскрементите на домашната мишка са дълги м/у 3 и 6 мм. Различават се от тези на американската хлабарка по форма и по това, че по тях имо полепнали косми.

Миризма

При наличието на мишки се усеща и специфична мускусна миризма. Урината на домашната мишка играе важна роля при комуникацията с др. гризачи. Често мъжките маркират територия за привличане на женски или за предупреждение за др. мъжки. Тази миризма маже да се усети при голяма популация или ако присъствието им е от дълго време.

Звуци

По време на вечерните часове, особено когато е тъмно и тихо, маже да чуете звуци от дращене по повърхности, цвърчене и трополене от пробягващи мишки. В тези часове мишките са доста шумни

Дупки и тунели

За да могат да се придвижват свободно и за проникване в домовете мишките прегризват дупки и тунели. Много често те се промъкват през дупки, които са много по-малки от техните размери. За да се открият дупкигте на гризачите, трябва да се разместят мебелите и особено по-старите вещи в дома, да се направи оглед с фенерче дори и в най-тъмните ъгли на сервизните помещения.

Гризачите са резервоари и разпространители на причинители на повече от 40 инфекционни и паразитни заболявания по хората и домашните животни, наречени най-общо зоонози. Те замърсяват околната среда, хранителните продукти и предметите на бита със своите екскременти, косми, слюнка, кожни люспици, ектопаразити и др.

Най-чести болести, пренасяни от мишки са: салмонелоза, лептоспироза, дезинтерия, лимфоцитенхориоменингит, рикетсиози, дерматити, гъбични заболявания и др.

Женската снася от 1 до 5 яйца дневно в продължение на 2 месеца или около 200 яйца през живота си, които прикрепва за грапави повърхности по местата, където се крие. Излюпването на яйцата обхваща различен период от време в зависимост от температурата. При топло време те се излюпват за 6-10 дни. Пълният цикъл на развитие при благоприятни условия обхваща период от 5 до 8 седмици.

Дървениците могат да бъдат внесени в дома ви напълно незабелязано чрез багаж, дрехи, чанти и сакове, нови мебели или такива втора ръка и други подобни. Тяхната гръбно-коремно сплескана структура им дава възможност да се поберат и придвижват в изключително тесни пространства, с ширината на кредитна карта. Дървениците не живеят в гнезда като мравките или пчелите, но са склонни да живеят на групи в скривалище. Първоначалните им места за криене са обикновено в матраци, бокс пружини, рамки за легла и табли, от които имат лесен достъп до хората, които хапят през нощта. С течение на времето, обаче, те могат да се разпространят и в близките стаи или апартаменти, придвижвайки се в някоя пукнатина или защитено място. Въпреки, че дървениците живеят единствено хранейки се с кръв, наличието им в дома ви не е признак на замърсеност и ниска хигиена. Доста вероятно е да ги намерите както в безупречно чисти жилища и хотелски стаи, така и в замърсени такива. Дървениците избягват светлината, дори и изкуствената, но когато са гладни, могат да се хранят и на дневна светлина. През деня те обикновено се крият на тъмно в пукнатини, цепнатини, гънки на спално бельо и дюшеци, матраци, рамки на картини и др. Тези насекоми пълзят добре по грапави повърхности, но не и по гладки, като стъкло, полирани мебели и гладки метални части. Дървениците могат да бъдат открити и на доста необичайни за тях места, ако популацията е много голяма. Ако предположите, че в дома си имате наличие на дървеници, е добре да се обърнете към специалисти, с които да обсъдите начина, по който може да се отървете от тях.

Дървениците са активни главно през нощта и обикновено хапят хората, докато те спят. Те се хранят чрез пробиване на кожата и смучене на кръв през удължено хоботче. Младите нимфи смучат кръв до 3 мин., а възрастните – 10-15 мин., като поемат от 2.5 до 6 пъти повече кръв от собственото им тегло. Скоро след нахранването те отделят по-голямата част от приетата с храната вода чрез отделяне на фекални капки, които оставят черни или кафяви петноа по мебелите, стените, рамките на картини, спално бельо и др. По намирането на такива петна се съди за наличността на дървеници в помещенията. Креватните дървеници са досадни преди всичко с това, че при ухапванията вкарват в раничката слюнка, притежаваща освен противосъсирващо и дразнещо действие. Обикновено дървеницата ухапва няколко пъти, докато намери подходящо място за кръвосмучене. Повечето ухапвания са безболезнени в началото, но по-късно се превръщат в сърбящи подутини. За разлика от ухапванията от бълхи, които са главно около глезените, ухапванията от дървеници са на различни места по кожата, основно такива, които са изложени на открито по време на сън. Също така, ухапванията нямат червено петно в центъра, като ухапване от бълха. Хората имат различна чувствителност по отношение на ухапванията от бълхи. При някои по-бързо се появява издутина с усещане за сърбеж, а при други реакцията настъпва след няколко часа.Хората, които не осъзнават, че имат заразяване с дървеници, могат да отдадат сърбежа и издутините на други причини, като например комари. За да се потвърди, че причината за вашия проблем са дървеници, е необходимо те да бъдат открити и идентифицирани. А за да постигнете максимално бърз ефект в борбата с тях, е препоръчително да потърсите професионална помощ възможно най-бързо. Нашите специалисти имат знания, опит, средства и всичко необходимо, за да ви отърват от тези досадни насекоми.

Жизненият цикъл на мравките се състои от 4 етапа – яйце, ларва, какавида и възрастно. Това е известно като пълна метаморфоза.Времето за пълния жизнен цикъл е от няколко седмици до няколко месеца и зависи от вида на мравките и жизнените фактори. Всяка колония се състои от три вида мравки – царица-майка, женски мравки – работничики и мъжки мравки. Царицата и мъжките имат крила, докато работничките са безкрили. Царицата е единствената мравка, която може да снася яйца. Ролята на мъжките мравки е да оплождат царицата и малко време след това, те умират. В зависимост от вида, в една колония може да има само една или няколко царици.

Борбата срещу мравките е много трудна поради техния социален начин на живот и недостъпността на техните гнезда.
За да  предотвратите разпространението им  е необходимо да  запушите всички дупки, цепнатини и пролуки. Поддържането на чистота също е много важно условие. По възможност хранителните продукти трябва да се държат пакетирани или добре опаковани и достъпът на мравки да е ограничен. Разбира се, това е доста трудно осъществимо, тъй като размерите им позволяват да проникват почти навсякъде.

Мравките са изключително упорит вредител, тъй като се размножават  скоростно, затова бързите мерки за третирането им са от голямо значение за успеха.  Всяка успешна борба с мравки се основава на предприемането на комплексни мерки. Нашите специалисти имат богат опит  и нужните знания за да помогнат за решаване на проблема.

Осите всъщност  са доста полезни  за човечеството. Няколко вида се използват от хората  като паразити за контрол на селскостопански  вредители. Други са хищници, които  също помагат за поддържане на популациите от вредни  насекоми.  Всички видове оси допринасят за опрашването на растенията, макар и да  не са толкова ефективни, колкота са пчелите в това отношение.
            Осите не пренасят опасни болести, но създават проблеми за хората , свързани с техните ужилвания. Еднократното ухапване  е болезнено и предизвиква подуване и зачервяване, но не е опасно, ако човек не е алергичен. При многократни ухапвания обаче, както и при проява на алергия е задължително да се потърси възможно най-скоро лекарска помощ.
            Ако забележите наличие на оси в близост до дома ви е необходимо да се предприемат необходимите мерки възможно най-бързо. Така проблемът може да бъде решен възможно по-бързо и лесно.

Ранното диагностициране на проблема е особено важно в борбата с оси. Наблюдавайте внимателно всички рискови места в постройките и около тях. Ако хванете популация оси още в началото, борбата с тях ще е по-лесна. Размерът на колонията се определя по размера на гнездото. Нарастването на големината означава и нарастване на броя оси.
Ако забележите нашествие на оси, независимо дали на открито или на закрито, е най-добре да потърсите професионална помощ от специалисти с опит, оборудване и възможности за безопасно и ефективно разрешаване на проблема.
Специалистите от Биоконтрол-ДДД прилагат интегриран подход, който включва наблюдение за откриване на колониите от оси и гнездата им, прилагане на различни ефективни методи и средства за контрол , както и съвети за предварително предпазване (превенция)

Често се срещат в силно залесени и богати на растителност райони. Повечето от видовете изискват влага, за да могат да оцелеят. Женските и мъжките на повечето видове се хранят с кръв от бозайници, птици и влечуги. Различните видовете кърлежи нямат предпочитан домакин, което означава, че се хранят с кръв, каквато е на тяхно разположение. Този начин на хранене определя паразитирането им както по кучета, котки и др. животни, така и по хора.

Признаците за нападение от кърлежи  обикновено са самите кърлежи. Веднъж нападнал жертвата, кърлежът търси окосмена, топла или влажна част, на която да се закрепи. Ухапването е напълно безболезнено, тъй като кърлежите изпускат от жлезите си антикоагулант и лепкав секрет, който ги прилепва към жертвата. Лепкавата слюнка се отделя в мястото на смучене временно. След наяждане, секретът се разгражда напълно, освобождава кърлежа и той пада на земята.
След като е започнал да се храни с кръв от гостоприемника, тялото на кърлежа нараства многократно и той може да бъде видян с просто око и усетен с ръка. Най-често засегнати са зоните около окосмената част на главата, слабините, в свивките на коленете, подмишниците.
След като се напие с достатъчно кръв, кърлежът сам се отделя от гостоприемника си и пада. Много често на мястото на ухапването се появявя зачервяване и подуване или  кръгли червени петна, редувани от светли широки кръгове. Ако такива зачервявания са съпроводени и със симптоми на треска – висока температура, втрисане и липса на апетит е необходимо незабавно да потърсите съветите на лекар.

Ухапването от кърлеж обикновено е безболезнено, поради което често остава незабелязано. Кърлежите са причина за заразяване с болестотворни микроорганизми. Основна роля имат пасбищните кърлежи. Заразяването на човек става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, по рядко чрез смачкване с пръсти и попадане на съдържимото на кърлежа през очите. За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на запития кърлеж е най-добрата профилактика. Възможно е заразяването да стане само часове след запиването на кърлежа. Отстраняване на кърлеж трябва да се направи много внимателно, за да се намали вероятността от инфекция. Използването на пинсети е най-ефикасният техниката за премахване. Ако не разполагате с такива е необходимо да използвате ръкавици. Отстраняването трябва да стане чрез постепенно издърпване, без обаче да се върти и извива и да се внимава да не се разкъса неговото тяло. Това може да доведе до допълнителен риск от заразяване.Неправилно е също така да се маже с олио, терпентин, алкохол или изгаряне с кибритена клечка. Това води до връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, което увеличава шансовете за предаване на евентуална зараза.Кърлежът трябва да се захване възможно най-близо до върха на главата. Ако челюстта се скъса и остане в кожата, трябва да се потърси помощта на лекар. По същия начин се отстраняват кърлежи и от домашни любимци. След като се извади,кърлежът трябва да се постави в буркан със спирт или да се изгори. Кърлежът не бива да се смачква, защото по този начин може да попаднат пръски в очите ви и да се заразите без ухапване. Измийте ръцете си и засегнатата област с вода и сапун след което дезинфекцирайте. На мястото на ухапване може да се прояви локална реакция – зачервяване, оток и болка. Ако след ухапването в период от 30 дни имате един от следните симптоми – температура, ставни и мускулни болки, главоболие или обрив незабавно се консултирайте с лекар.